Материалът на тази страница ще ви запознае с някои от загадките на Крим и Черно море. Тайните, легендите и мистериите на Черно море, надявам се, няма да оставят равнодушен нито един от посетителите на моя сайт. На тази страница няма видео или снимков материал, така че се надявам да ви стигне търпението да прочетете целия текст на страницата (заслужава си). От представения по-долу материал ще научите повече за загадките на Крим и загадките на Черно море.
В течение на векове сред местното население са се предавали от уста на уста, истински истории за невероятни срещи със загадъчни, неизвестни същества, много подобни на драконите от приказките. Но предвид тяхната изключителна рядкост и малкото преки свидетели, по-често правдивостта на такива срещи се е приемала със съмнение. Да започнем с широко известното за посетителите на моя сайт (поне според мен), споменаване на т. нар. Неси от Черно море, от което вече става очевидно, че учените постепенно започват сериозно да се интересуват от Карагадския феномен.
В «Университетско описание на Крим», публикувано през 1875 г., авторът Х. Кондараки съобщава, че през 1828, началникът на полицията в Евпатория (курортен град на Кримския полуостров) в писмен доклад е отразил появата в района на огромна змия със «заешка глава и подобие на грива.» Змията нападнала овцете и изсмуквала кръвта им. Две такива змии били убити от местни овчари.
Писателят Станислав Славич, разказва по думите на очевидци, за среща с огромна змия на нос Казантип (Керченски полуостров): «Овчар забелязал под тръните, нещо блестящо, като полиран от дъждовете и ветровете череп на овен, и просто така, да се намира на работа, ударил черепа с гегата. И изведнъж се случило нещо невероятно, изригнала един вид безшумна експлозия: трънака полетял, изтръгнат из корен, вдигнал се облак прах и във всички посоки се разлетели парчета пръст.
Овчарят онемял и се вцепенил. Видял само облак прах и в него, буквално побеснели, неговите овчарски кучета и нещо грамадно, което се извивало с чудовищна бързина и сила. Когато дошъл на себе си видял, че едното куче е мъртво, а оцелелите две с настървение разкъсвали още конвулсиращото тяло на някакво огромно влечуго.
Това, което се сторило на овчаря като череп, било главата на огромна змия. Скоро след това казват, че овчарят починал. Това било преди войната.»
Мария Степановна Волошина си спомняла, че през 1921 г. в местния вестник на Феодосия била отпечатана дописка, в която се разказвало, че в района на планината Кара-Даг се появила „огромна гадина“, на лов за която била пратена рота червеноармейци. По-нататъшни сведения за съдбата на „гадината“ не са дадени. Максимилиан Волошин изпратил изрезката от вестника на Михаил Булгаков и тази история залегнала в основата на повестта «Роковите яйца», предшестваща известния филм «Джурасик парк».
Между другото, необикновени яйца са намерени и в Крим, както разказва журналистът Владимир Куковянин. Удивителното откритие е направено през 1996 г. от историка И.П. Ларин, близо до Севастопол, на нос Айя. В разцепено вкаменено яйце ясно се виждал зародиш на необикновено животно: глава, къса предна лапа с пет нокътя и равномерно растящи зъби във формата гребен по гръбнака. Размерите на яйцата били до 20 см, а теглото – около 10 килограма.
Най-пълно описание на наблюдение над „най-фантастичното от фантастичното“ ни е оставил писателя Всеволод Иванов. Този разказ е включен в неговия сборник «От дневника и книжните бележки».
Коктебел, 14 май 1952 г. В търсене на цветни камъни Иванов се спуснал в Сердоликовския залив на Кара-Даг. След като се изкъпал и нахранил, решил да си почине. Изкачил се по-нагоре и започнал да наблюдава, как делфините ловували кефал: „Насочих погледа си направо и изведнъж в средата на залива, на около 50 м от брега, забелязах огромен камък, около 10-15 метра в диаметър, обрасъл с кафяви водорасли. Много пъти съм бил в Коктебел и всеки път съм посещавал Сердоликовския залив по няколко пъти. Заливът не е плитък, дълбокото започва на около 10 крачки от брега, но такъв камък в средата на залива не помня. От мен до камъка имаше около 200 метра. Не носех бинокъл със себе си. Не можах да разгледам добре камъка. И камък ли беше това?
Дръпнах се назад, погледнах през един клон и забелязах, че камъка видимо се накланя напред. Значи това не е било камък.
Пушейки лулата си, започнах да наблюдавам. Течението видимо се усилваше. Кълбото започна да се удължава. В средата се появиха разкъсвания. И тогава…
…разтреперих се целия, изправих се на крака и отново седнах, като че ли се страхувах, че мога да изплаша «това нещо», ако стоя прав.
Погледнах часовника. Беше 12.15 през деня. Беше абсолютна тишина Зад мен чуруликаха птички и лулата ми пушеше силно. Кълбото се разплиташе. Разгъна се. Опъна се. Аз все още се чудех, дали това са водорасли, докато «нещото» започна да се движи срещу течението.
Това същество с вълнообразни движения плуваше към мястото, където бяха делфините.
Не можех да виждам добре заради голямото разстояние и блясъка на слънцето върху водата. Но водата беше прозрачна. Чудовището беше голямо, много голямо, около 25-30 метра. Плуваше на около половин, до метър под водата и ми се стори плоско. Долната му част беше видимо бяла, доколкото можеше да се разбере от синевата на водата, а горната – тъмно-кафява, което ме накара да го помисля за водорасли.
Аз бях един от малкото хора, на които бе съдено да видят това чудовище. Нашето възпитание, което не ни подготвя за появата на чудеса, веднага започна да ми пречи. В крайна сметка си помислих: По дяволите, халюцинирам! Ще продължа да гледам.
Чудовището, което се извиваше като водните змии, със средна скорост заплува към делфините. Те веднага се скриха.
Чудовището се сви на кълбо, и отново започна да прилича на кафяв камък, обрасъл с водорасли…
После отново се разгърна и обръщайки се по посоката на делфините, изведнъж показа главата си над водата. Както и преди, отново не видях очи, от което можеше да се предположи, че те са много малки. След като подържа главата си над водата за около минута-две – от нея се стичаха големи капки вода – чудовището рязко се развърна, потопи главата си във водата и бързо отплува към скалите, които обграждат Сердоликовския залив. Погледнах часовника. Беше един без три минути. Бях наблюдавал чудовището над четиридесет минути.
През същата 1952 г., но през септември, да наблюдава змията на Кара-Дъг се случило на още един човек. За този случай подробно разказва Мая Бикова в книгата си «Легенди за възрастни. Размисли за скрития живот.
„Факти, които трудно се поддават на обяснение, има много.“ Пише украинския академик Е. Шнюков. „Степента на тяхната надеждност е различна. Малко ли е онова, което може да се привиди на уплашен човек. Много от разказите обаче, са достатъчно достоверни.»
И най-удивителното е, че нещата не се ограничават само до разкази! Благодарение на популярните статии на академик Шнюков, станаха известни факти, публикувани за първи път от бившия директор на Карадагския филиал на Института по биология на южните морета Петър Семенков, в първия брой на геологическото списание за 1994 г.
Петър Григориевич разказва: «На 7 декември, 1990 г., нашата риболовна бригада излезе в морето да провери мрежите, заложени за улов на черноморски скат. Рибарите пристигнали около 12 часа на обяд и започнали да вадят мрежата. След 150 метра мрежата се оказала разкъсана. Заедно с разкъсания край извадили на повърхността делфин с размери около 230 см, чиято опашка била заплетена в мрежата.
Докато дърпали делфина към носа на корабчето, рибарите забелязали, че корема на делфина е отхапан. Захапката била във формата на дъга, дълга около метър. По краищата имало ясно различими следи от зъби. Размера на тези следи бил около 40 милиметра. Разстоянието между следите около 15-20 милиметра. По продължение на дъгата имало общо 16 такива следи. Корема на делфина бил отхапан заедно с ребрата, така че гръбначния стълб ясно се виждал. В областта на главата имало остатъци от белите му дробове, от които при повдигането се стичала кръв. Следите от зъби ясно се забелязвали от двете страни, като при това били разположени симетрично.
Главата на делфина била силно деформирана, смачкана равномерно от всички страни, като че ли са се опитвали да я прекарат през тесен отвор. Очи не се виждали и деформираната част имала белезникав цвят, напомнящ цвета на риба, извадена от стомаха на друга риба.
Вида на делфина предизвикал силна паника сред рибарите. Един от тях прерязал мрежата, делфинът паднал в морето и рибарите с пълна скорост се прибрали у дома. Видях рибарите веднага след тяхното завръщане от морето, подробно ги разпитах за случилото се и по техния разказ художник направи скица на делфина, който са видели.
През пролетта на 1991 г., рибари донесоха още един делфин с подобни следи от зъби по тялото. Беше азовка с размер около половин метър. Бяха го извадили от мрежа, която е била поставена приблизително на същото място, както на 7 декември 1990 г. Този път мрежата е била разкъсана и почти целия делфин е бил заплетен в мрежата, увит като кукла, като навън се е показвала само главата му. Върху главата на животното били ясно различими следи от три зъба. На външен вид те точно приличали на следите от зъби върху тялото на предишния делфин. Този делфин бе поставен в хладилник.
Започнах да се обръщам към различни специалисти по следи намерени по телата на морски бозайници, за да направят оглед на делфина. За съжаление, никой не успя да дойде. А след известно време стана авария и всичко, което беше в хладилника се изгуби, в това число и делфина.
Въпрос на репортер: «Как ще обясните причините за смъртта на делфини и произхода на следите по телата им?»
«Повечето от моите колеги отхвърлиха хипотезата, че причината за смъртта на делфините и източника на следите по техните тела, е някакво живо същество. Много учени предполагат, че животните са се сблъскали с някакво техническо устройство, например витло на кораб или торпедо.
Без да искаш се сещаш за легендарното чудовище, за което се предполага, че живее в Черно море!
Съществуват не малко исторически факти и свидетелства на очевидци за срещи с него, на суша и във вода край бреговете на Крим.
Не съм си поставял за задача да систематизирам всички сведения за морския змей. Но следва да се признае, че реално е регистриран факта за гибелта на двата делфина и следите по телата на тези животни съвпадат със сведенията за размера на кримското чудовище.
Разказът на Петър Семенков съществено допълва събраните от академик Евгений Шнюков свидетелства на хора, които са видели загадъчното същество.
Кореспондентът на „Судакски вестник“ А.Н. Овчиников, преди около 15 години е наблюдавал змие-подобно същество в морето, от 20-метрова височина на нос Француженка.
Делфините се разбягвали панически при появата на тази змия. По данни на Александър Николаевич, през тридесетте години се е сблъскал със змията и рибар от Кучук-Ламбата (преди Малък Маяк). Спасили го притекли се на помощ рибари. Но човека бил парализиран и починал след месец. „Кучешка глава“, казал той, преди да умре. Това разказал на Овчиников, сина на загиналия моряк.
В. М. Белски, отговорен служител на изпълнителния комитет на Феодоския общински съвет, на 12 август 1992 г., около 15-16 часа, се къпел в залива на източния бряг на нос Киик – Атлама. Белски бил добър плувец и с лекота се отдалечил на около 40 метра от брега. Дълбочината на водата достигала четири метра. Обърнал се и се огледал и за свой ужас видял на около 30 метра от себе си глава на змия. Огромна глава с размер около половин метър; шията била по тънка – около 30 сантиметра. Звярът се гмурнал към плувеца. Владимир Михайлович се оттласнал встрани и по вдадените в морето скали изскочил на брега и се скрил зад камъните. След миг на мястото, където бил той се появила главата на чудовището. Владимир Михайлович го видял ясно, даже успял да разгледа кожата и роговите плочки по главата и шията. Цялостното усещане било страховито.
По думите на В.М. Белски, година преди неговата среща с чудовището, в този район загинал от разрив на сърцето здрав, млад човек, военнослужещ, майстор на спорта по плуване, който винаги се къпел там.
«Въпреки това, очевидно е преждевременно да се говори за съществуването на някакво чудовище в морето, в близост до бреговете на Крим», пише академик Евгени Шнюков.
Срещите са твърде редки и случайни, не е ясно, къде обитават тези чудовища, няма палеонтоложки остатъци и така нататък. В интерес на истината, материално доказателство са само труповете на убитите делфини. Но и то може да бъде оспорено. Може наистина причината да се окаже витло на кораб или някакъв подводен апарат? Затова е прав П. Г. Семенков, който счита за необходимо да се организира специална експедиция за проучване на всички събрани факти, изследване на морето в Кара-Даг и околните райони, с помощта на пилотирани подводни апарати и акустични прибори.