Петропавловската крепост в Санкт Петербург

На тази страница е представено подробно описание на Петропавловската крепост в Санкт Петербург. Описанието е придружено от снимки и илюстрации. Снимките са направени от професионални фотографи.

Ако ви интересува историята на Петропавловската крепост вие можете да изтеглите безплатно книги по темата, чрез препратките в края на всяка страница. Книгите са във формати: fb2, txt, epub, pdf, djvu.

Петропавловската крепост в Санкт Петербург

Историята на Санкт Петербург започва на неголям остров на северния бряг на река Нева. На 16(27) май 1703 година там, по указания на Петър Велики, била издигната крепост, наречена Санкт-Питер-Бурх – град на свети Петър, за да защитава крайбрежните на Нева земи, отвоювани от Швеция по време на Северната война. Природата е създала идеалното за целта място. Островът, който шведите наричали Веселия, а финландците – Заешкия, е разположен там, където Нева се разделя на два ръкава, недалеч от вливането й в морето. Той прикривал възможните пътища за настъпление на противника.

Крепостта е станала ядро на новия град- бъдещата красива столица на Руската империя, като му е дала и своето име. Самата крепост официално се е наричала Санкт-Петербургска, но за ежедневна употреба се използвало и наименованието – Петропавловска. Това наименование, превърнало се сега в основно, е свързано с храма в чест на апостолите Петър и Павел, който е разположен на територията на крепостта.

Строителството на първата три-колонна църква от дърво е започнало на 29 юни 1703 година. Скоро след това обаче, на нейно място е издигнато монументално каменно здание с висока кула — камбанария, увенчана с лек и искрящ връх. С построяването на този катедрален храм, на парадните Петрови порти и други съоръжения, крепостта е придобила качества на крупен архитектурен ансамбъл, създаден на основата на творческото използване на западноевропейското строително майсторство.

Първоначалният ансамбъл се е отличавал с изключителна завършеност на замисъла. Доминиращата роля в неговата композиция принадлежала на Петропавловската катедрала. Мощното извисяване на камбанарията е в изразителен контраст с широко простиращите се хоризонтални укрепления. Този рязко изпъкващ силует се възприема особено ефектно от страната на Нева, по протежение на която в миналото се е оформила главната улица на града, а в най-широката част от нейния обход около крепостта се е намирал главния площад на столицата.

В периода от средата на ХVIII до началото на XX век на острова са се появили различни здания, които силно са променили вътрешния облик на архитектурния ансамбъл, но в много по-малка степен – неговия външен силует, който се е превърнал в един от символите на града.

Животът в крепостта бил твърде разнообразен. В първите десетилетия на ХVIII век островът приличал на грандиозна строителна площадка. Там бил разположен гарнизон, а част от подземните помещения се отдавали под наем на търговците за съхранение на стоките им. В крепостта се е намирала най-старата в града лютеранска църква, първата аптека, Сената, монетния двор. Крепостта е служила за място на тържествени церемонии, над нея са звучали победни залпове. С погребването на императори в Петропавловската катедрала там е бил създаден уникален некропол на руската държава.

Невската твърдина не един път е била привеждана в бойна готовност, но не е участвала пряко във военни действия. Още в рамките на XVIII век крепостта си е спечелила мрачната слава на „руска Бастилия“– главен политически затвор на самодържавието. Към 1710 г. в крепостта се е намирала Следствената канцелария, а след това – Тайната канцелария и Тайния наказателен корпус на Сената. В 1718 г. в подземията на крепостта били затворени синът на Петър I Алексей и неговите привърженици. Сред затворниците е бил авторът на „Книга за бедността и богатството“, икономиста И.Т.Посошков, участници в антибироновския кръжок на дворяните начело с А.П. Волински, злополучната претендентка за престола княгиня Тараканова.

След затварянето в крепостта през 1790 година на писателя и мислител А.Н. Радищев, нейни затворници стават много от участниците в освободителното движение. Зад стените на крепостта попаднали над триста членове на тайните общества на декабристите и повече от седемстотин редови участници във въстанието от 14 декември 1825 година. Впоследствие, в затворническите помещения на острова са държани под арест революционери от различни поколения: народняци, анархисти, народоволци, есери, болшевики.

През 1917 година в съдбата на крепостта настъпил рязък обрат, тя станала един от центровете на революционните събития в дните на февруари и октомври. В началото на 1920 година започва нейния музеен период. В действителност, голяма част от съоръженията на острова принадлежала на военни организации и на различни производствени предприятия.

В днешно време крепостта най-после получи статут на музей – паметник. Тук са разположени постоянни експозиции и изложбени зали, фондове с уникални колекции, научни колекции, както и администрацията на Музея по история на Санкт –Петербург. Ежегодно музея посещават около два милиона човека.

Петропавловската крепост е особен свят. Това наистина е съкровено място в центъра на огромния град. На всяка крачка тук можеш да усетиш дълбока съпричастност с историята.

Отбранителните съоръжения на Петропавловската крепост

Отбранителните съоръжения, построени през 1703-1704 години, са били от дърво и пръст. В изработването на проекта на Петропавловската крепост е участвал сам Петър Велики и, възможно, инженер Ж.Г. Ламбер. Планът на укрепленията във вид на разтеглен шестоъгълник, с бастиони на всеки ъгъл, напомнял на структурата на „идеалните градове“. Там, където формата е отчасти нарушена, това се дължи на естествената топография на острова.

Контрол върху изграждането на бастионите провеждал лично Петър и неговите съратници – А.Д. Меншиков, Г.И. Головкин, Н.М. Зотов, Ю.Ю. Трубецки и К.А. Наришкин. От източната страна на основния шестоъгълник било изградено спомагателно външно укрепление (равелин). На другия бряг на Кронверкския пролив, миещ острова от север, бил изкопан зигзагообразен ров и издигнали насипен вал. Тези препятствия, приличащи в плана на корона (оттук наименованието – кронверк), прикривали подстъпите към крепостта откъм сушата.

В периода 1706-1740 години първоначалните фортификационни съоръжения били заменени с тухлени. Отначало работата по преустройството ръководел първият архитект на града Д. Трезини, а след това, през 30-те години на XVIII век,- инженер Б.Х. фон Миних. Крепостта се изграждала следвайки най-новите постижения на европейското фортификационно изкуство.

Главната крепостна стена включва шест петоъгълни издатини – бастиони (Царски, Наришкински, Трубецки, обърнати към Нева, Меншиковски, Головкински, Зотовски – обърнати към пролива) и съединяващи ги праволинейни крепостни стени източна – Петровска, западна – Василевска, южни – Невска и Екатерининска, северни – Кронверкска и Николска). Крепостната стена се сътои от две части: външна (отвесна) с дебелина до осем метра и вътрешна (наклонена) с дебелина два метра. Пространството между тези части се е запълвало със земна маса (като предна част на бастионите) или се е преустройвало в прикрития за разполагане на оръдия. Защитени помещения по фланговете и насипите се използвали за складиране на боеприпаси и за настаняване на войници от гарнизона. Максималната дебелина на укрепленията достигала до 20 метра, а височината до 12 метра. Трите северни бастиона били подсилени с мощни издатини, прикриващи фланговете. В Головкинския бастион е бил изграден постамент, на който са поставяни оръдия с висок ъгъл на стрелбата.

Спомагателни каменни крепостни укрепления със свързващи ги стени са били построени по време на царуването на Анна Йоанновна и са наречени Йоанновски и Алексеевски в чест на светите съименници баща и дядо на императрицата. Между спомагателните крепостни укрепления и основната част на крепостта преминавали широки ровове, запълнени с вода. За тях напомнят заградителни бентове с неголеми кулички и огради – външно спомагателно отбранително съоръжение, което се вижда през процепи в стените.

В периода 1779-1785 години стените са били облицовани с гранит. Невската фасада на крепостта придобила величав, монументален и строго непристъпен вид. В рамките на XIX век отбранителните съоръжения са били нееднократно реконструирани. Разширени и преустроени са били и Николските порти, водещи към Храмовия площад (1784 година), засипани са рововете и вътрешния надлъжен канал. Въпреки това, като цяло, уникалният фортификационен комплекс се е запазил до наши дни с незначителни промени.

Йоанновският мост

Йоанновският мост

Йоанновският мост е най-стария мост в града. Той свързва Троицкия площад, също най-стария в Санкт – Петербург, през Кронверкския пролив със Заешкия остров. Първият мост е бил построен през 1703 година малко по-надолу по протежението на пролива. Мостът на сегашното място е бил изграден в годините 1738-1740 едновременно със завършването на строителството на Йоанновските спомагателни крепостни съоръжения. Средната част на дървения Петров мост (така той се е наричал до 1887 година) била повдигаща се. По-късно мостът нееднократно е бил преустройван, за последен път — в годините 1951-1953, когато е създадена и неговата художествена украса (архитект А. Л. Рогач). Чугунените решетки и фенери във вид на обелиски с воински каски отгоре или във вид на сноп копия, увенчан с двуглави орли, са изпълнени в характерните форми на архитектурния стил „ампир“, което придава на моста облик на старинен паметник. Като образци за фенерите са послужили детайли от конструкцията на Троицкия мост над Нева, изграден през 1825 година (разглобен през 1892 година, два фенера – обелиски са монтирани на Троицкия площад).

В течение на повече от два и половина века Йоанновският мост е изпълнявал ролята на основен подход към Петропавловската крепост. Оттук се открива живописна многопластова панорама. Отляво – просторът на Нева, очертан от плавната дъга на Троицкия мост. Отдясно, на брега на Кронверкския пролив, — в плътно червено – се вижда тухленото здание на Арсенала (сега Военно-исторически музей на артилерията, инженерните и свързочните войски). Пред зданието на арсенала, на кронверкския укрепителен насип, гранитен обелиск отбелязва мястото на екзекуцията на декабристите. Направо, над множеството отбранителни съоръжения, се рее ефирния силует на Петропавловската катедрала.

Йоанновските порти

Йоанновските порти са разположени по оста на едноименния мост от лявата страна на Йоанновското спомагателното укрепително съоръжение, издигнато в годините 1731 – 1740 под ръководството на инженер Б. Х. фон Миних. Надписът над порталната арка – „1740 година“ отбелязва завършването на строителството на всички укрепления на Заешкия остров.

Парадната външна фасада на портите представлява строго класическа композиция, близка до архитектурата на италианския ренесанс (впоследствие тя е станала предпочитаната във фортификационното строителство). Високата арка фланкира двойка пиластри (пиластра-плоска вертикална издатина на стена на сграда) и увенчава триъгълния фронтон. Подобен облик са имали и другите порти на крепостта (Невските, Василевските, Николските), което подчертава стремежа за постигане на хармонично единство. Входът към Йоанновското спомагателно укрепително съоръжения се отличава по хоризонталната си планировка с широки релефни ивици, и тази особеност го сближава с главните – Петрови порти.

Изчистените, но крупни архитектурни форми на Йоанновските порти контрастно подчертават изящната релефна композиция върху фронтона: изкусно оформление с императорска корона, знамена и воински атрибути.

Петровите порти

Пресичайки едноименната източна крепостна стена Петровите порти водят към основния шестоъгълник на крепостта. Първият параден вход е бил направен тук през 1708 година по заповед на Петър I от архитект Д. Трезини. В годините 1717 – 1718 същият архитект го е заменил с двукатна триумфална арка. Нейната ниска част е оформена с групи от пиластри и издялана в камъка релефна рамка. Горната декоративна стена – аттика– е свързана с по-широкия първи ред леки спираловидни извивки, плавно преминаващи към ограничителната дъга на лъчистия фронтон. Релефната повърхност на фасадата, бягащите линии на контурите, меката пластичност на архитектурните форми съответстват на наситеността на скулптурната украса.

Целият декоративен ансамбъл на Петровите порти, на езика на алегорията показва непоклатимостта на Санкт – Петербург, намиращ се под защитата на небесните сили. Възел на цялата композиция е гравирания барелеф –творба на К. Оснер — „Низвергването на Симон – влъхвата на апостол Петър“, който е пренесен от предишните дървени порти. Счита се, че този барелев олицетворява победоносната борба на Петър I със шведския крал Карл XII. Наивната патетика и ъгловатост на фигурите не намаляват впечатлението, предизвикано от точността на конструкцията и изразителността на образите. В лъчистия фронтон са вместени изображения на ангели и на Саваот, осенящ невската твърдина, върху скулптурни украшения – воински доспехи, в нишите от двете страни на арката – две алегорични женски статуи, а в центъра – отлят от олово руския императорски герб: двуглав орел със златно кълбо и скиптър. Завършваща творбата роля играела група скулптури с образа на апостол Петър в центъра, но не е запазена. Тя е придавала подчертано живописен и динамичен силует на портите.

Петровите порти са ярък образец на ранния петербургски барок. Това е единственото триумфално съоръжение, достигнало до нас от петровата епоха. За изкуството от онова време е характерна сложната наситена символика, съчетаваща библейската тематика с образите на античната митология. Възможно е, автор на някои от скулптурите да е бил Н. Пино. Впоследствие украсата на портата е била подложена на неголеми корекции. Портите са реставрирани през 1951 година от архитектите А. А. Кедринский и А. Л. Ротач.

Арката на Петровите порти е строго ориентирана към източната фасада на Петропавловската катедрала. Вписана сякаш в просвета на арката, тази фасада повтаря в други пропорции композицията на портите. По-рано от моста през рова се е откривала ефектна перспектива. Зрителната взаимовръзка между портите и катедралата е образувала главната пространствена ос на целия ансамбъл на крепостта. Впоследствие, тази ос, за съжаление, е била закрита от порасналите дървета и ниските обикновени здания на артилерийските вещеви складове, построени в годините 1801-1802.

Зотовският бастион

Зотовският бастион, обърнат на северозапад, е започнал да строи в скалите през 1707 година Д. Трезини, а го е завършил през 1730 година Б. Х. фон Миних. Към горната площадка на бастиона води наклонен насип от пръст – подсилена наклонена плоскост с калдъръм за изкачване на оръдия (такива устройства съществуват и в Меншиковия и в Царския бастиони.). Зотовският бастион е един от най-мрачните кътове на крепостта. Неговите подземия са били превърнати в затворнически килии. Тук са били настанявани по време на следствието декабристите Н. А. Крюков, Н. А. Панов, Ф. Ф. Вадковский. Сега тези помещения имат музейно предназначение, както и другите подземия с отбранителен характер. На западната стена на бастиона са поставени три оръдия – от подобни оръдия правителствените войски са стреляли на 14 декември 1825 година по въстанниците на Сенатския площад.

Наришкинският бастион

Наришкинският бастион

Наришкинският бастион съответства на централната ос на невската фасада на крепостта. Огромен по обем, изнесен напред и облицован отвън с гранит, надвесен над самата вода. Над неговия най-отдалечен ъгъл като шпиц се издига кула с камбанария (над нея някога се е развявало знамето на крепостта). Силуетът на осмостенната кула наподобява барабана и купола на Петропавловската катедрала.

През 1724 година на територията на Наришкинския бастион започва да работи Монетния двор. Към преустройство на укрепленията с камък се пристъпва едва през 1725 година, при царуването на Екатерина I. С това могат да се обяснят новите наименования на бастиона: Света Екатерина или Императрица Екатерина. Дървеният флагшток павилион е бил построен през 1731 година по проект на Д. Трезини. Съществуващата сега каменна кула в общи черти повтаря неговия облик.

Особеното разположение на бастиона било използвано в октомврийските дни на 1917 година. Оттук е бил подаден сигнала за знаменития изстрел от крайцера „Аврора“, възвествяващ началото на щурма на Зимния дворец.

Всеки ден в 12 часа от Наришкинския бастион се раздава халостен оръдеен изстрел. Старинният петербургски обичай — да се отбелязва със стрелба от пушка на ординарец обедното време – се е поддържал в Петропавловската крепост от 1873 година. След дълго прекъсване, тази традиция е била възобновена през 1957 година, когато се е отбелязвала (с четири години закъснение) 250-та годишнина на града.

Комендантският (невският) кей

Комендантският (невският) кей се намира пред невските порти. Някога той е служил за връзка с града. Тук, на постоянно дежурство е бил катерът на коменданта на града, дотук са доплавали лодки, а през зимата пристигали шейни по заледената Нева.

През първата половина на 18 век кеят бил от дърво. Гранитният кей бил построен в годините 1760-1770. Платформа с широки подходи се е свързвала с града посредством мост с три платна. Внушителните и тромави, но заедно с това меки и спокойни форми са характерни за този паметник на ранния класицизъм, изграден едновременно с крайбрежния кей на противоположната страна на Нева.

Комендантският кей е едно от най-своеобразните и впечатляващи места на града. Тук е царството на водата и камъка. Облечени в гранит мощни укрепления с наклонени стени – ту монолитни, ту прорязани от дълбоки амбразури – изглеждат особено сурови, непристъпни.

Интегритетът на ансамбъла от крепостни валове и бастиони, порти, мостове и кейове, е подчертан от сходството на материала. От кея се открива неповторим картина по руслото на Нева със строго подредените здания на Дворцовата крайбрежна улица в съчетание с доминиращите по височина силуети на: кулата на Адмиралтейството, купола на Исакиевската катедрала, корпуса на храма Възкресение Христово (Спасителят).

Невските порти

Невските порти, единствените от шестте порти на крепостта, които излизат на река Нева, са били направени в годините 1730-1740.

Северната фасада на портите, обърната към вътрешността на крепостта, почти повтаря облика на Йоанновските порти (в малко по други пропорции и без релефна зидария). Сходството се допълва от излята живописна композиция в центъра на фронтона: скулптурна фигура с корона и банери.

Южната фасада на портите, с изглед към речните простори, е създадена в годините 1784 – 1787 по проект на архитект Н. А. Львов. Този образец на строгия класицизъм е особено монументален и тържествен. Тук отново се застъпва, с различни вариации, колонада с двойка вертикални елементи и триъгълен фронтон (най-горната част на портата във вид на триъгълник). Но вместо пиластри (плоски вертикални издатини на стените на сграда) арката фланкират стройни колони в дорийски стил, направени от сив сердоболски гранит и по двойки свързани в основата си чрез огромни гранитни блокове.

Центърът на фронтона е зает от изображението на котва с кръстосани клонки, а по периферията са поставени декоративни топчета, направени по подобие на военните атрибути в извънградския дом на Петър I.

Изграждането на нови каменни порти е било свързано с дейностите по облицовката с гранит на южната част на укрепленията. Невските порти започнали да изпълняват ролята на втори параден вход на крепостта, но нейната печална слава на «руската Бастилия» ги е превърнала по-скоро във «врата към смъртта“. Под тези сводове са преминавали на път за Комендантския кей затворници на крепостта, осъдени на смърт или каторга.

Под арката на Невските порти, през 1979 г. Отново е бил поставен летописът на катастрофалните наводнения. Отбелязани са най-високите нива на водата в града, регистрирани през 1824, 1924, 1777, 1975, 1752 и 1788 (градацията е в низходящ ред спрямо нивото на водата).

Петропавловската катедрала

Петропавловската катедрала в Петропавловската крепост, с високата си камбанария, увенчана с позлатен връх, доминира не само над крепостния ансамбъл, но и в цялостната панорама на бреговете на Нева. Това е изключителен паметник на историята на Русия, най-важният храм на Санкт Петербург. Катедралата е забележителен архитектурен образец, синтез на изкуствата, който съединява в себе си гробница на руските императори, мемориал на бойната слава и бивш придворен храм.

Петропавловската катедрала

Катедралата е строена по проект на Д. Трезини в периода 1712 — 1733 г. Най-напред, по молба на Петър I, е издигната камбанарията, служеща и като градска часовникова кула. Тя се превърнала в утвърждаващ символ на новата столица на приморските земи, водеща доминантна, дръзновенно царяща над невските простори. Камбанарията и до днес си остава най-високото (122,5 метра, след реставрацията) архитектурно съоръжение на града.

Храмът в Санкт Петербургската крепост е новост в родната архитектура. Обликът на катедралата олицетворява идеалите на Петровата епоха — време на държавни трансформации. Определящи за композицията са не традициите на древното национално строителство и архитектура, а творческото приложение на европейските стилове. В нея се съчетават елементи от италианските църкви, от строителната практика в Прибалтика и Северна Европа. Създателите на православната Петропавловска катедрала не са се притеснявали да използват елементи както на католически, така и на протестантски църкви. В същото време зданието се явява продължение на новата линия на търсения, характерни за архитектурата от времето на Петър I. З начало на тази линия се счита Меншиковата кула в Москва, също отразяваща силно западно влияние. Сплав от различни традиции всъщност стои в основата на ранния петербургски барок, като стил.

Петропавловската катедрала съчетава монументална простота и изчистено оформление на фасадите с живописността на силуета. На статичния обем на основното тяло е противопоставено динамичното извисяване на елементите на камбанарията, подсилено от, като че ли, пружиниращите очертания на спираловидно разположените скулптурни фигури и преминаващия в стремителен полет тънък шпил. През XVIII век, когато вътрешното пространство на крепостта е било по-свободно и открито, зданието е имало ефектен изглед от всички страни.

Западната фасада на катедралата и камбанарията има стъпаловидна структура. Стъпалата са свързани със скулптурни фигури, което придава слятост на нейния силует. Отначало там е имало само една двойка фигури, съединяващи двете ниски нива, отделени от самата камбанария от триъгълен фронтон. Тази двустепенна част на фасадата, украсена с редици пиластри, се е възприемала като завършена композиция. Тя е била вариант на разпространената в европейската архитектура на XVI-XVIII век композиционна схема, която води началото си от известната църква Ил-Джезу в Рим. Като прототипи на горната част — камбанарията — са послужили църквата «Свети Петър» в Рига и, очевидно, някои други строежи, характерни за Северна Европа. Дръзкото съчетание и оригиналният прочит на различни прототипи са позволили на Д. Трезини да създаде своеобразна и цялостна творба, изразяваща «европейската принадлежност» на Санкт Петербург.

Източната фасада, която затваря олтарната издатина, повтаря елементите на западната фасада, а нейната завършваща горна част с лъчист фронтон и скулптурни фигури със сложни контури, е аналогична на Петровите порти. Заедно с това тя се отличава с по-стройни вертикални пропорции. Сходството на силуетите на тази фасада и на главните порти е подчертавало отдавна загубеното скулптурно единение.

Картината на тавана с образа на Христос и апостолите Петър и Павел е направена през 1873 г. от художника Болдини. Само от тази страна е останал първоначалния портал с овален прозорец и изразително изваяно обрамчване.

Класическите колонади – веранди, на западните и южните входове, се появяват в началото на XIX век. Надлъжните фасади са прорязани от високи правоъгълни прозорци, повърхността на стените е равномерно разделена от пиластри. Там, където основното помещение на храма граничи с олтарната част, се издига кръгъл осветен барабан с купол, фенерче и миниатюрно, позлатено изображение на мак.

За своето дълго съществуване Петропавловската катедрала е претърпяла немалко промени. През 1756 г. сградата е изгоряла от удар на мълния. При възстановяването са понижили и опростили формата на покрива, намалени са били размерите на купола. Реставрацията е била извършена от Кантората по строителство на Александро-Невския манастир, която възглавявал архитект И. Л. Росси. Елегантно декорираните барабан и купол като че ли срамежливо израстват от утробата на покрива и изглеждат твърде малки.

През 1830 г. смелият майстор на покриви П. Телушкин ремонтирал кръста с извисяващата се фигура на ангел. През годините 1857 — 1858 остарялата дървена конструкция на кулата е била заменена с метална, преустроено е покритието на камбанарията и е увеличена нейната обща височина. Новата кула е изпълнена по проект на инженер Д. И. Журавски във Воткинския завод. Те е изключителен образец на инженерното изкуство от онова време. В същото време скулпторът Р. К. Залеман създава нов образ на ангела с кръст.

През 1991 г. ангелът «слязъл на земята» – възникнала необходимост да се реставрира скулптурата и да се ремонтира цялата конструкция, служеща и като ветропоказател.

Още през 1720 г. в камбанарията е монтиран музикален часовник. Той е бил разрушен при пожар през 1756 година, но скоро след това прозвучала музика от нов часовник, изработен от холандския майстор Б. Ф. Оорт Красс. След 1952 г. от часовника прозвучавал четири пъти в денонощието химна на СССР. Преди няколко години бе възстановен традиционният руски камбанен звън.

Вътрешността на катедралата представлява просторна тържествена зала. Облицовани с разноцветен мрамор колони я разделят на три кораба под кръстовидни сводове. Фокус на църковната зала е гравиран, позлатен иконостас, създаден от московски резбари в годините 1722-1729 по проект на Д. Трезини и на строителя на Меншиковата кула И. П. Зарудни. Иконите са рисувани от А. М. Поспелов и Ф. А. Протопопов.

Иконостасът удивлява с лекота и динамика на формите, изтънченост и ослепително великолепие на украсата. Това е апотеоз на изкуството на ранния барок. Централната част на иконостаса наподобява триумфална арка, която е устремена нагоре, към пространството на барабана, осветено от потоци светлина. Архитектурните форми и многобройните скулптури като че ли излъчват ускорено движение; те ту се сплитат в пенещо се кълбо, ту излитат, като огнени езици. Зад царските врати се намира олтарът, поддържан от тънки, спираловидни колонки.

От първоначалните стенописи са се запазили седем картини на А. Матвеев, В. Игнатиев и Г. Гзел. Останалите композиции са по-късни. Интересна е катедрата с гравирани скулптури, изработена през 1732 година. Довършителните работи по интериора се прекъсват и подновяват многократно, в това число и през 70-те години на 19 век (от архитектите О. Пуаро и Ф. С. Харламов), когато художниците Ксенофонтов и Болдини са пренарисували таваните.

Храмът първоначално е бил гробница, ставайки приемник на Архангелската катедрала в московския Кремъл, където са погребвали великите князе и царете. Първите погребения са направени под камбанарията на Петропавловската катедрала. Там почива прахът на царския син Алексей. През 1725 г., в незавършеното все още здание, са пренесли ковчега с тялото на Петър I. Впоследствие там са погребани: Екатерина I, Анна I, Елисавета I, Петър III, Павел I, Александър I, Николай I, Александър II и Александър III — всички руски императори с изключение на Петър II, Иван VI и на последния император на Русия.

Сега в катедралата има тридесет и шест погребани членове на императорското семейство. Еднотипни надгробни плочи от бял карарски мрамор с бронзови позлатени кръстове се поставят от средата на XIX век. Уникалните надгробни плочи на Александър II и неговата съпруга Мария Александровна са направени от монолитни късове яспис и родонит по проект на Гун от каменоделците на Петерховската шлифовъчна фабрика (1890 — 1906 г.). Поставянето на некрополът на Романови под сводовете на катедралния храм, го превръща в общодържавен храм — паметник.

Значението на катедралата като мемориал на руската военна слава се подсилва и от това, че в нея, от началото на XVIII век, се съхраняват трофейни знамена и ключове от завладени градове и крепости.

До 1858 г. храмът е бил катедрален — главния в Санкт Петербургската епархия. След това получава статут на придворен и бил поставен под управлението на Министерството на императорския двор.

От началото на 20-те години на 20-я век църковните служби в катедралата са били преустановени. Храмът е бил използван само като музей — паметник. По време на блокадата позлатената кула е имала прикритие, но самото здание е било повредено. В следвоенните десетилетия катедралата е била реставрирана под ръководството на архитект И. Н. Бенуа. Сравнително наскоро е завършена и реставрацията на катедралната живопис.

Великокняжеската гробница

Великокняжеската гробница се извисява редом с Петропавловската катедрала и се възприема като нейно продължение. В панорамата на крепостта тези две съоръжения стават неразделни. Между другото, зданието на гробницата е по-младо от катедралата с почти два века.

Първоначалният проект е направен през 1887 г. от Д. И. Грим. Строителството е започнало през 1889 година под ръководството на А. И. Томишко, който е участвал и във финализирането на проекта, а е завършено, след неговата смърт от архитект Л. А. Бенуа. Същият е построил и домът на духовниците на север от катедралата, както и красивата ограда пред западния вход на гробницата. По желание на Николай II, за модел на оградата е послужила знаменитата ограда на Лятната градина на брега на Нева. През 1908 г. гробницата е осветена в чест на светия велик княз Александър Невски — патрон на Санкт Петербург. До 1917 г. тук са погребани тринадесет членове на императорското семейство (част от гробовете са прехвърлени от Петропавловската катедрала). През 1992 г. в гробницата е положен потомъкът на царстващата династия, великият княз Владимир Кирилович Романов.

За зданието, построено в епохата на еклектизма, е характерна своеобразната интерпретация на формите на петербургския барок. Концентричната композиция е в съзвучие с катедралата, както с изящния си силует на изпълнение, така и в рисунъка на детайлите. Гробницата е омекотила резкия контраст между височинните и хоризонталните контури в композицията на крепостта, а нейният внушителен и тежък обем компенсира диспропорцията между огромната камбанария и неголемия купол на катедралата.

Мозаичните икони на фасадите се направени по оригинали на художника Н. Н. Харламов в ателието на В. Фролов. Таванът на просторната зала, без вътрешни опори, се поддържа от система пресичащи се арки. В довършителните работи по интериора са използвани мрамор и позлатен бронз. В изработката на художествената украса са участвали: шлосерската работилница на Е. Веберг, бронзовата фабрика на А. Моран, работилницата за мраморни и гранитни изделия на Меняев.

Комендантското гробище

Комендантското гробище се намира на педя място от източната фасада на Петропавловската катедрала. Тук са погребани деветнадесет от тридесет и двамата коменданти на крепостта.Тази длъжност е била почетна и често пожизнена. На нея императорите са назначавали особено доверени хора.

През 1966 г., под ръководството на археолога А. Д. Грач, започват изследвания на старинното гробище. Успели са да идентифицират останките на първия от погребаните там обер-коменданти на крепостта, шотландеца Р. В. Брюс — близък сподвижник на Петър Велики. През 1979 г. са намерени гробовете на двама от следващите коменданти — М. О. Чемезов и Я. Х. Бахмиотов.

Комендантският дом

Комендантският дом, разположен на главния булевард срещу катедралата, е построен през 1740 г. (инженер дьо Марин). Впоследствие сградата е претърпяла редица промени, особено в западната част. Нейният стилистичен облик, обаче, характерен за периода на ранния барок, не се е променил.

По своето разположение домът представлява правоъгълно каре. Най-старият- източният корпус, е ориентиран перпендикулярно на катедралата. Парадният вход, с приемна зала, е разположен на приземния етаж със сводести тавани. Подът на неговата по-ниска част е покрит с обикновени дъски. Преходът към по-горната част преминава по стълбища от двете страни. Тази главна фасада съответства на проектите-модели, които са се прилагали широко в строителството на Петербург по онова време. Белите рамки на прозорците и релефните ивици от дялан камък, изпъкват контрастно на фона на розовите стени. Преди това, парадният вход с високи врати е бил разположен откъм вътрешния двор.

Зданието, където са били разположени апартаментът и кабинетът на коменданта на крепостта, е било свидетел на важни и драматични събития. Тук са провеждани следствия по делата на много от затворниците в крепостта: участници в бунта на Семьоновския полк, декабристи, петрашевци (последователи на М. В. Петрашевски в 40-те години на 19 в.), революционни демократи. Неведнъж тук, Върховният наказателен съд е произнасял смъртни присъди над политически затворници. Залата, където на 12 юли 1826 г. е била произнесена присъдата над декабристите, е възстановена в оригиналния си вид, като паметна.

През октомврийските дни на 1917 г. в Комендантския дом е бил разположен полевият щаб на Петроградския военно-революционен комитет, непосредствено ръководещ подготовката на щурма на Зимния дворец. Тук е бил съставен ултиматумът с искане за капитулация на временното правителство.

През 1975 г. Комендантският дом става музей. В него се открива постоянна експозиция — «История на Санкт Петербург — Петроград в периода 1703 — 1917 години». Сега в зданието функционират изложбени зали.

Инженерният дом

Инженерният дом

Инженерният дом е връстник на Комендантския. Те образуват малък ансамбъл, с еднакво стилно решение и цветова гама. Едноетажен, завършващ с висок покрив, Инженерният дом има форма на неправилен четириъгълник. С изключение на изхода към двора, той се е запазил в оригиналния си вид. Зданието е построено в годините 1748 — 1749 за ползване от различни служби на Инженерното ведомство.

От 1971 до 1983 г. в Инженерния дом се е помещавала експозицията «Архитектурата на Петербург през XVIII и началото на ХХ век», включваща уникални колекции от Музея на историята на града. Сега в него се организират временни изложби.

Главно караулно помещение на Петропавловската крепост

Главното караулно помещение се намира в близост до Невската порта, между Инженерния дом и Комендантския дом. Пред Караулното помещение се простира открита морава — бивш плац на крепостта. В началото на XVIII в. тук е била площадката, наречена «Танцовата» — място за жестоки наказания на провинили се войници.

Първоначално (1748 — 1749 г.) караулното помещение за офицерите се е помещавало в едноетажна сграда с открита веранда на главната фасада. През 1907 — 1908 г. е построен втори етаж и сградата напълно променя външния си облик. Главната фасада, обърната към Великокняжеската гробница, се отличава с голяма колонада от четири тежки, по двойки сближени колони, носещи изпъкнал корниз и нисък фронтон. Колонада с такова оформление се среща на много места в ансамбъла на крепостта. Заедно с това тя напомня облика на известното Главно караулно помещение на Сенния площад. Строгата композиция на крепостното караулно помещение, монументалните, подредени форми, са типични за неокласицизма — едно от водещите направления на петербургската архитектура в началото на 20 век. Сега в тази сграда се помещава дирекцията на Музея на историята на Санкт Петербург.

Корабният дом

Корабният дом

Корабният дом или «Домът на Дядото на руския флот» — така се нарича изящната палата с белокаменни колонади, разположена на Катедралния площад. Тя е построена през 1761 — 1766 г. по проект на архитект А. Ф. Вист за съхранение на корабчето на Петър I, на което младият цар е усвоявал основите на морското дело. През 1723 г. малкият съд е тържествено доставен в Петербург. До 1931 година тази историческа реликва е била изложена в Корабния дом, а сега тя се намира в Централния военно-морски музей.

Миниатюрната палата е в ярък контраст с внушителните размери на Петропавловската катедрала. Нейната архитектура съчетава елементи от барока и ранния класицизъм. Високият пречупен покрив, компенсира затворения свод, а извитият контур на стълбищата, гъсто разположените прозорци, както и фините релефни корнизи, приличат по-скоро на строителни детайли от първата половина на ХVIII век. Класическите колонади с чифт колони и триъгълни фронтони са изпълнени по нов начин. За пръв път в архитектурата на Санкт Петербург те са преместени от стените към външното пространство. Композицията на тези колонади повтаряла еднотипната група на крепостните порти. На тях приличат и изградените по-късно колонади на Катедралата и Главното караулно помещение. Вариациите на една и съща тема укрепват композиционните връзки при организацията на пространството на крепостта.

Корабният дом е увенчан от фигура на жена с гребло — алегория на навигацията. Първата статуя от дърво е заменена през 1827 г. от алабастрова, а през 1891 г. — от теракотова, която е дело на скулптора Д. И. Иенсен. Тя напомня за паметното предназначение на палатата — най-старото «музейно» здание в крепостта.

Монетният двор

Монетният двор заема обширна територия в западната част на Петропавловската крепост. Опростена, монументална фасада с широк гребен по средата и кръгли кули в ъглите, формират западния изглед на Катедралния площад. Отстрани, трапецовидно по отношение на корпуса остават само тесни проходи покрай крепостните стени. Тези заглушени ъгълчета насищат допълнително мрачния колорит, сякаш напомнят за съседството със затворническата зона на крепостта.

Едно от най-старите предприятия в града — Монетният двор, функционира в крепостта от 1724 година. Първоначално то се е помещавало на територията на Наришкинския и Трубецкия бастиони. Съществуващото здание е построено в годините 1799 — 1805 от архитект А. Порто. Това е изключителен паметник на индустриалното строителство от епохата на класицизма.

Суровата простота на иначе безпорядъчната композиция съответства на практическите функции. Мащабността, точната геометрия на обеми и контури, изразителността на грубата повърхност на стените, придават на зданието особена значимост в пространството на крепостта. Истината е, че неговото изграждане до известна степен е нарушило първоначалната цялостност на ансамбъла. Зданието напълно е затворило изгледът отдалече към Петропавловската катедрала откъм нейната западна страна. Централният гребен с фронтона поставяли акцент върху оста на главната алея — в противовес на перспективата от страна на Петровите порти към източната фасада на катедралата.

Монетният двор е бил основен център на производството на монети в Русия, а от 1876 г. става единствения център за страната. В предприятието е било застъпено и изработването на медали. През XIX век в него са работили художниците Ф. П. Толстой, K. А. Леберехт, A. П. Лялин, П. П. Уткин, а в съветско време — А. Ф. Васютински, Н. А. Соколов. Сега в Монетния двор продължават да се секат разменни монети, да се изработват ордени, медали и нагръдни знаци.

Секретният дом

Секретният дом е свързан с една от най-зловещите страници в летописа на Петропавловската крепост. Отначало, на територията на Алексеевското спомагателно укрепление е бил построен затвор от дърво, а през 1797 година- от камък, който бил предназначен за най-опасните държавни престъпници. В едноетажното триъгълно здание се намирали две дузини единични килии. Затворниците, държани не по собствени имена, а по номера на килиите, са били напълно изолирани един от друг и от външния свят.

Пленници на този «каменен чувал» в различни години са били декабристи, членове на кръга на М.В. Буташевич-Петрашевски и сред тях Ф. М. Достоевски, теоретикът на анархизма М. А. Бакунин, организаторът на революционната организация «Народно отмъщение» С. Г. Нечаев ( починал в Секретния дом през 1882 година). По двадесет години тук са лежали декабристът Г. С. Батенков и «тайнственият затворник» М. С. Бейдеман. Дори тежкият затворнически режим не е могъл да сломи творческата воля на най-добрите представители на интелигенцията. Н. Г. Чернишевски е написал в Секретния дом своя знаменит роман «Какво да направя?», народоволецът Н. А. Морозов обмислял бъдещата си книга. Д. И. Писарев е сътворил в крепостта (макар, вероятно, не в Секретния дом) много свои творби.

От 1882 г. в затвора към Алексеевското укрепление е бил установен каторжен режим за участниците в терористичната организация «Народна воля». Шест от тях загинали в затвора, останалите били прехвърлени през 1884 година в Шлиселбургския затвор — каторга.

В периода 1893 — 1895 г., на мястото на разрушения Секретен дом е било построено двуетажно дъгообразно здание за архива на Военното министерство (инженер Ф. Я. Каменев). Представителната фасада със среден параден вход и няколко полуколони, била изпълнена в класически форми, в тяхната, до известна степен, наивна и схематична трактовка. Сега в тази сграда се намира редакцията и печатницата на вестник «В защита на родината», излизащ без прекъсване от 1918 г. насам.

Затворът на Трубецкия бастион

Затворът на Трубецкия бастион, за разлика от Секретния дом, се запазва и през 1924 г. е бил предаден на Музея на революцията. Неговата сегашна експозиция ни запознава с историята на един от най-страшните политически затвори на Русия.

Югозападният Трубецки бастион, чийто преустройство в каменен е започнало през 1708 година, десет години по-късно е бил превърнат в затвор. В неговите килии са били хвърлени участници в анти-петровата опозиция. Синът на царя, Алексей, осъден на смърт, е загинал в този бастион.

През 1870 — 1872 г. тук е построено двуетажно арестантско отделение на крепостта със 69 килии и две карцерни помещения (инженер К.Р. Андреев и инженер М.А. Пасипкин). Петоъгълното здание е изградено чрез разрушаване на вътрешните стени на бастиона, а фасадните стени и прилежащите укрепителни съоръжения, надеждно са прикривали самия затвор. Затворниците били подложени на непрекъснат психологически тормоз, самота, гробна тишина, денонощно наблюдение. Бягство от тук било невъзможно.

В продължение на четиридесет и пет години през този затвор са минали около 1500 затворници. Сред тях са: П. А. Кропоткин, В. Н. Фигнер, А. И. Улянов, Н. Е. Бауман, Л. Д. Троцки. През 1905 г. тук е бил затворен А.М. Горки, който, в килия № 60 е написал пиесата «Деца на слънцето».

През 1906-1908 г. в Трубецкия бастион са се провеждали заседания на военно-полевия съд и на военно-окръжния съд на Санкт Петербург, по време на които са били произнесени смъртни присъди на много участници в първата руска революция.

В дните на февруарската революция 1917 г. в този затвор са поставени министрите на сваленото царско правителство. Тук, на няколко пъти, е заседавала Извънредната следствена комисия на Временното правителство, секретар на която е бил поета А. А. Блок. В нощта на 26 октомври 1917 г. тук са били докарани арестуваните министри на Временното правителство. Но с това историята на затвора не свършва. През 1921 година негови затворници са участници в Кронщадския метеж.

Музей на газово-динамичната лаборатория

Музеят на газово-динамичната лаборатория разказва историята на отечественото ракетно строене и космонавтика. Експозицията е открита през 1973 г. на територията на Йоанновското укрепление не случайно. Тя е заела помещенията, където в годините 1932 — 1933 са били разположени изпитателните полигони и работилници на първата в СССР опитно-конструкторска организация по разработка на ракетни двигатели. Неин ръководител е бил видният учен, основоположникът на създаването на ракетни двигатели В. П. Глушко. В музея частично са възстановени кабинетите на конструкторите и работилниците на Газово-динамичната лаборатория.

Паметникът на Петър първи в Петропавловската крепост

Паметникът на Петър I е издигнат през юни 1991 г. на моравата край главния булевард. Скулптурата на основателя на Санкт Петербург е изваяна от известния руски емигрант, художника Михаил Шемякин, като подарък за родния му град.

Откъсвайки се от «Восъчния човек“ на Б. К. Растрели, авторът дава дълбоко личностно разбиране на образа — субективно изострено, гротескно изразително. Натуралистично оформената глава без перука (по маска, снета от Растрели) е в контраст с общата маса на фигурата, застинал торс — с неспокойни дълги пръсти. Образът е преизпълнен с огромна сила и вътрешна енергия.

Самият паметник и монтажът му в центъра на крепостта предизвикват нестихващи спорове и полярни оценки. Но, както е казал скулпторът Ернст Неизвестни по повод на тази творба, «съмнението е комплимент за изкуството». Откриването на паметника почти съвпада с възстановяването на историческото име на града и се превръща в доказателство, че съвременната култура обръща поглед към петербургските първоизточници.

Книги за Петропавловската крепост:

Путеводитель по Петропавловской крепости
Бастараева Л. И., Сидорова В. И. — Петропавловская крепость
Анциферов Николай — Быль и мифы Петербурга